Brainviolence

Който търси- намира!

Ако си спомняте, преди време се чудех и направо издирвах Coccolino- омекотител за дрехи, на който миришеше цялото ми студентство. В София не го видях никъде. До днес не мога да си обясня защо изчезна мечето. Спрях да купувам Lenor, Silan и Semana като прибягвах до други предлагани артикули.

През април бях на кратка екскурзия в Истанбул. Освен клетвите за ядене на баклава и кадаиф на корем, обещах си да се сдобия с Coccolino на всяка цена. И го направих. В Турция се предлага под търговското име Yumos и се зарежда на поразия. Там е може би най-разпространения омекотител за дрехи и рядко се среща в разфасовки от под 2л. Абсолютно подкрепям коментара на guess who, особено ако трябва да коментирам мнението си за Semana. Само че- за цената не съм съгласна. Нито едно време, когато се намираше беше по-скъп, нито сега,  ако се появи от някъде, би бил със сериозно оскъпяване спрямо други омекотители за дрехи. Ами, камон, ама литър Lenor e 4,7  лв. Колко да струва литър Coccolino? В съседство 4 литра се търгуват за около 6 лири и то на Принцовите острови. Едва ли цената в този случай е виновник. Или на Юниливър не им се занимава, или P&G си знаят по-добре интересите .

Леле, много фъс за един омекоител значи:)! Дано поне ви е замирисало по-свежо!

* А забравих- на пазара в Кърджали също може да си закупите Yumos.

Когато си се родил във видинска панелка и само мечтаеш да бъдеш императрица…ми, тогава се налага да ходиш на работа 5 дни един след друг. И в офиса е не просто важно да има с кого да общуваш и на кого да се усмихваш. Слава богу, винаги съм попадала на читави хора, с чувство за хумор и чувство за общност. На настоящата ми работа такива симпатяги колкото щеш; от най-малките до най-одъртелите:). Големи са ми сладурковци и са ми много на сърцето:)

… И чашата ми не спира да прелива от удоволствие!

Беше ползотворен, горещ и растежен уикенд. Вече съм голяма 27-годишна кифла и отчитам със съмнение факта, че все по-често нося розово. Друг е въпроса за обичайните сдухващи равносметки и въпроса „Е кво направих аз за тези 27 години деба…?“.

По-важното сега е, че вчера със Сашето направихме преходче до/около 7-те Рилски езера. С построяването на лифта мястото вече е супер популярно и вероятно някой друг  вече е описал преживелици си. Предполагам знaете и за задължителното едночасово чакане на лифта- на слизане картинката изглеждаше горе-долу така:

Иначе гледките си заслужават. Тъпото е, че разликата в посещаемостта на някой мол и тази на езерата е пренебрежима- почти еднакъв брой хора и също токолва равен брой мацки по джапанки, които успяват да се фръцкат дори и по каманаците. Риспект!

Главната находка на този трип обаче беше в Сапарева баня и по-точно при парка с гейзера на път за циркусите с имена на органи. Около продължаващата все още интеграция в ЕС транскрибирането стана доста популярен похват. Сапарева баня не изостава в това отношение….по един особен, свой си начин:

Нищо де…пак добре, че не са използвали 4-ки и 6-ци там, където в латиницата няма еквивалент на разни български съгласни. Аз ако бях един инглиш ман в Сапарева баня освен да се зачудя дали в БГ не използват някаква дуалистична азбука, друго едва ли щях да получа като вдъхновение. Да благодарим дружно на ЕС за закупената боя /три цвята са все пак/ и за оценения труд по ей тоз проект.

* Снимките са правени с чисто новия ми Lumix DMC-LS8о. Розов при това.

Обичам да си вдигам чукалата, когато ми писне! Обикновено без да се обаждам и без много обяснения! Което май не говори особено добре за отношенията ми в/със социума. Да забравим за изчезването и да се престорим, че всичко върви по каналния ред.

Какво ново? Ами много ново! Не съвсем важни и кардинални развития, но бая стойностни и наистина ценни преживявания… Ревизията е подходящо навременна- в събота узрявам /надявам се и психически/ и ставам на 27…Няколко екскурзии, риболовни палатки с двучасова градушка, парти с подобрен рекорд и изпити 11 кафета за един ден, свинска вратна пържола/и, пробит пъп, 6-7 кила и един зъб в минус, 4 литра Coccolino, червени трекинг обувки и цялата- неподправена, „напоследък“ доста силна и достатъчна любов.

Радвам се, че посещенията не са секнали и ще гледам да понаписвам редовно и пак. За сега кратичко, но черпя два уникални танца. За първия трябва да почакате поне до 1:20. Не че вторият не започва чак на 0:13 де…

Лека нощ и сладки сънища!