Започвам така, както посрещнах новата година- с питие в ръката, Jazz FM Lounge и в тих семеен кръг.
За 10-те ми години в София съм живяла на егати местата и на моменти с още 6 човека, хъркащи в същата стая на добрия стар Студентски град. Без дълги предистории и традиционни послания за къщата и дървото: вече имам дом. Със Сашо се постарахме доста и главно той го отнесе откъм работа по превръщането на “шпакловка и замазка” в това, което ще видите днес. Мога да напиша около 263 истории за брокерите на имоти в Бг или за това как хората наистина си мислят, че могат да произвежадат мебели, но целият ми пост би трябвало да звучи като пийп, пийййп,пиййййййп им стара… Затова ще го карам по-дзен и фънки.
Апартаментчето е бая просторно за особения стандарт на новото строителство. Спалнята и банята ги оставям засега и се концентрирВам върху всекидневната или холо-кухнята, както я наричам аз.
Кухнята явно е “голяма”, т.к. е над 4 квадрата и според преброителския въпросник за 2011 се води “отделно помещение”. Да ама не е… Именно тук се състоеше голямото чудене как хем да направим засечката за кухня истинска кухня, хем тя да се вписва в интериора на другата част от стаята. За нея бяхме решили, че не желаем да изглежда като стандартен хол. Като цяло знаехме, че искаме там да се чувстваме като в бар, чиито столове са протрити от прекалено чести посещения. Искахме да има дух и да е достатъчно уютно в същото време.
Google SketchUp може да помогне много при обработката на първоначалната идея. С него лесно се вижда, че този диван не влиза точно там, където искаш и е хубаво да си избереш друг. След програмата обаче всичко е въпрос на сръчни ръце, чувство за някакъв стил и пространство и най-вече: безрезервно желание.
И така, това е помещението преди да сложим паркета, да внесем мебелите и да “вградим” кухнята.
Кухнята с итонгов барплот
При наличие на свободно време и майсторлъшки хъс Гугъл предлага доста идеи как да си направим барплот. Ние избрахме лесното и използвахме Итонг. Самият плот е от Салекс. Ако планирате да изрежете по-специална форма или да затъпите ъгълчетата, планирайте си 30 дни, тъй като “машината за рязане е в Бургас”.
След много мислене и шкурене- ето кухнята ни във завършен вид. Така както я виждам днес, отпивайки коняк на малки глътки в добре затоплена чаша.
Единият свещник е от Истанбул, а другият ловко откраднат от пиано-бар в Сандански. Бендът просто трябваше да бъде наказан по някакъв начин.
Камъните се произвеждат от българската фирма КАМ и се предлагат в повечето строителни хипермаркети. С тяхна помощ доста успешно установихме плавна граница между двете части на помещението.
Диско топката е стара любов, която просто си намери мястото над бара. Свързахме я директно към ключа за предвидената в кухнята лампа. Купувате си и един малко по-професионален прожектор и партито вечер е възможно дори в домашни условия.
От малка не харесвах мащабното количество шкафове в соц кухнята на майка ми. И реших да избегна облепянето на стената в шкафове, като сведохме количество на горните до три. Разпределени са на равно разстояние един от друг. По меджу им по желание светят малки декоративни лампички.
Самата кухня е изцяло по наш “дизайн” и е изпълнена, криво-лево, от мебели Кредо. Като цяло бяха коректни и закъсняха само със седмица при изработката и монтажа.
Сега повече и за другата част на помещението. От самото начало исках стените да са в кафяво. В Практикер станах разногледа, опитвайки се да вникна във всички нюанси на кафявото. След шестото кафяво ми се искаше да си затворя очите и да боядисваме с цвета на картончето, върху което е попаднал пръста ми. В крайна сметка съм хепи с получения резултат.
Хм…Меката мебел…Видинската жилка в мене явно проговори. В суров вид идеята за дивани в ябълково зелено и кафяво за много хора изглеждаше страхотно кичозна. Цялостното изпълнение обаче показа доста сполучлив избор на цветови комбинации за хола.
Меката мебел е произведена от Tediva- Добрич. Опитът ми показа, че хората могат да изпълнят почти всякакви капризи относно избора на цветове и тяхното разположение по корпусната и седалищната части. Без колебание- това е най-мекият диван, на който съм сядала.
Черното нещо на стената всъщност е биокамина. Сигурна, че задължително искам биокамина у дома си, първоначално я замислях ъглова, но диванът се оказа доста по-дълъг. Този вариант е стенна камина, която се монтира относително лесно. Предлагането на биокамини в България е ограничено до 3-4 фирми, повечето от които продават на цени в пъти по-високи от реалните. На практика една ламарина, каквото всъщност е горивната камера, може да се закупи за около 1200- 1400 лв. В търсенето си аз се натъкнах на все още прохождащ търговец, Биокамини Фриа, чиито цени са OK. Въпреки че камината е по-скоро за декорация и детайл, топлоотдаването не е за пренебрегване.
Камината гори с биоетанол, който се предлага от самите търговци в опаковки от 1, 5 или 10 литра. Веднъж запалена, създава неповторим уют и чувство за дом. Огънят е странна работа…
Взе да става дълго и се замислям да сложа точката. Не успях да разкажа за картината от Прага, за несполучливата комбинация от светло сив паркет и голдън ретривър, пък и за какво ли още не. Важното е, че утре е петък и аз нямам търпение да се прибера у дома. Лекото джазче от по-долу, тежка цигара и чувството на спокойствие, което мога да имам само тук.
