V 2.0
Напоследък се улавям, че си правя списъци наум и това много ми харесва. Забавно ми е да си изброявам разни неща, може би за да видя колко са много- аз съм нарцис все пак и количеството ми е важноJ
Влюбих се почти от начало, наново и без да ме интересува. Случи се като по филмите- докато стари приятели седят и разговарят и отнема точно един миг, за да разберат, че всъщност човекът до тях ги е омагьосъл. Усещането е суупер размекващо и всъщност списъкът по-долу едва сега ще търпи истинското си допълване. Въпреки че за теб думите понякога означават малко и въпреки че колебанията не умират за 5 часаJ
© Обичам те, защото ме караш да се надявам
© Обичам да си оставям пълен пепелника, да си разхвърлям дрехите, да не си измивам чашата, защото бързам да те срещна
© Обичам да чувам как пръцкаш J
© Обичам да те гледам докато чистиш колата
© Обичам да ме караш да съм спокойна. Няма друга тишина.
© Обичам „танца с главата”
© Обичам да ти лижа окото или да ти опитвам сополите с езиче
© Обичам да ми казваш „добро утро, бебчо!” и това последното да не ме притесни
© Обичам да знам, че няма да ми падне гъза ако съм слаба пред теб и цивря
© Обичам дори костюма с брокатените нишки
© Обичам да нямам нищо друго освен теб в главата си…Дори когато мислите са измъчващо тъжни
© Обичам това, че тоалетната хартия у вас винаги е различна
© Обичам да крадеш чаши за мен
© Обичам да си спомням мейли с цветя
©
© ….Леле, колко много имам да ти разказвам…
На моменти мелодията беше минорна и мисля, че би излязъл много фънки ремикс. Искаш ли да го измислим заедно?
Boogie Nights
…Или „Сашето е от свестен, по-свестен!“
За мен Коледа беше вчера. Нямаше сняг и свински пържоли, но не можах да изтрая още 10 дни, за да получа/раздам подаръци.Снощи диското се засели в дома ми.
Когато женското у мен взе да се обажда и с него да се развива естетическата ми нагласа към нещата реших, че някой ден ще имам диско-топка. Ама такава, истинска. Телефонът ми е голямо дърво и не мога да предам ефирното усещане, че стаята ми прилича на публичен дом, но спя точно под една от сбъднатите си мечти.
Пробвах с всякаква музика- радио Алфа, Steve Lawler, Barry White, Bonеy M…всичко, ама всичко влиза много добре. А сега- представете си, че сте мастъра на ролковите кънки, почти не можете да дишате от лак за коса и бъдете поздравени с мелодията по-долу.
Всички заедно! Ръцете горе! Не ви чувам на последния ред!
Колева&Костова Inc.
На практика 1 година (в повечето случаи) е 365 дни.Това са също 525600 минути, около 2900 часа сън или към 7500 цигари, ако пушите колкото мен.
В днешния разказ историята е почти толкова кичозна, колкото и тортата на снимката пред вас.
Всъщност нещата са доста банални – с Ралица сме се запознали преди точно една година и чисто и просто решихме да отидем и да се наплюскаме в Тадж Махал. Утре ще информирам дали и доколко съм се продрискала. Но сега историята е друга.
С другото Ралченце прекарвам всеки работен ден. Отношенията ни граничат с чистата форма на истерията, понякога се караме като стари любовници, а тя си въобразява, че ми е майка и ме дърпа, за да пресичам улицата безопасно. На моменти се случва нещата да вървят гладко и седмичните ни вибрации да кореспондират. Прозаичната истина е, че същностите ни са толкова еднакви, че дори кръвните ни изследвания се разминават само с по милимунда. Честно!
Ралето е пич; псува малко по-честичко от мен и сънува, че издава руски визи. Може да не харесвам камари с неща/хора в работата си, но се кефя, че с Ралето се търпим и че от дясно седи една кифла, която ръмжи както никой друг не може.
Честито, Дарлинг! We did it!
Равни сметки
