Който търси- намира!

Ако си спомняте, преди време се чудех и направо издирвах Coccolino- омекотител за дрехи, на който миришеше цялото ми студентство. В София не го видях никъде. До днес не мога да си обясня защо изчезна мечето. Спрях да купувам Lenor, Silan и Semana като прибягвах до други предлагани артикули.

През април бях на кратка екскурзия в Истанбул. Освен клетвите за ядене на баклава и кадаиф на корем, обещах си да се сдобия с Coccolino на всяка цена. И го направих. В Турция се предлага под търговското име Yumos и се зарежда на поразия. Там е може би най-разпространения омекотител за дрехи и рядко се среща в разфасовки от под 2л. Абсолютно подкрепям коментара на guess who, особено ако трябва да коментирам мнението си за Semana. Само че- за цената не съм съгласна. Нито едно време, когато се намираше беше по-скъп, нито сега,  ако се появи от някъде, би бил със сериозно оскъпяване спрямо други омекотители за дрехи. Ами, камон, ама литър Lenor e 4,7  лв. Колко да струва литър Coccolino? В съседство 4 литра се търгуват за около 6 лири и то на Принцовите острови. Едва ли цената в този случай е виновник. Или на Юниливър не им се занимава, или P&G си знаят по-добре интересите .

Леле, много фъс за един омекоител значи:)! Дано поне ви е замирисало по-свежо!

* А забравих- на пазара в Кърджали също може да си закупите Yumos.

Когато си се родил във видинска панелка и само мечтаеш да бъдеш императрица…ми, тогава се налага да ходиш на работа 5 дни един след друг. И в офиса е не просто важно да има с кого да общуваш и на кого да се усмихваш. Слава богу, винаги съм попадала на читави хора, с чувство за хумор и чувство за общност. На настоящата ми работа такива симпатяги колкото щеш; от най-малките до най-одъртелите:). Големи са ми сладурковци и са ми много на сърцето:)

… И чашата ми не спира да прелива от удоволствие!

Posted in Разни ]]> http://brainviolence.wordpress.com/2009/07/27/office-hugs/feed/ 0 brainviolence Baa http://brainviolence.wordpress.com/2009/07/27/%d1%83%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%b4%d1%8a-%d1%85%d0%be%d1%80%d1%81-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d1%83-%d0%b4%d1%8a-%d1%80%d0%b8%d0%b2%d1%8a%d1%80/ http://brainviolence.wordpress.com/2009/07/27/%d1%83%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%b4%d1%8a-%d1%85%d0%be%d1%80%d1%81-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d1%83-%d0%b4%d1%8a-%d1%80%d0%b8%d0%b2%d1%8a%d1%80/#comments Mon, 27 Jul 2009 04:17:12 +0000 Ралица http://brainviolence.wordpress.com/?p=236 ]]>

Беше ползотворен, горещ и растежен уикенд. Вече съм голяма 27-годишна кифла и отчитам със съмнение факта, че все по-често нося розово. Друг е въпроса за обичайните сдухващи равносметки и въпроса „Е кво направих аз за тези 27 години деба…?“.

По-важното сега е, че вчера със Сашето направихме преходче до/около 7-те Рилски езера. С построяването на лифта мястото вече е супер популярно и вероятно някой друг  вече е описал преживелици си. Предполагам знaете и за задължителното едночасово чакане на лифта- на слизане картинката изглеждаше горе-долу така:

Иначе гледките си заслужават. Тъпото е, че разликата в посещаемостта на някой мол и тази на езерата е пренебрежима- почти еднакъв брой хора и също токолва равен брой мацки по джапанки, които успяват да се фръцкат дори и по каманаците. Риспект!

Главната находка на този трип обаче беше в Сапарева баня и по-точно при парка с гейзера на път за циркусите с имена на органи. Около продължаващата все още интеграция в ЕС транскрибирането стана доста популярен похват. Сапарева баня не изостава в това отношение….по един особен, свой си начин:

Нищо де…пак добре, че не са използвали 4-ки и 6-ци там, където в латиницата няма еквивалент на разни български съгласни. Аз ако бях един инглиш ман в Сапарева баня освен да се зачудя дали в БГ не използват някаква дуалистична азбука, друго едва ли щях да получа като вдъхновение. Да благодарим дружно на ЕС за закупената боя /три цвята са все пак/ и за оценения труд по ей тоз проект.

* Снимките са правени с чисто новия ми Lumix DMC-LS8о. Розов при това.

Обичам да си вдигам чукалата, когато ми писне! Обикновено без да се обаждам и без много обяснения! Което май не говори особено добре за отношенията ми в/със социума. Да забравим за изчезването и да се престорим, че всичко върви по каналния ред.

Какво ново? Ами много ново! Не съвсем важни и кардинални развития, но бая стойностни и наистина ценни преживявания… Ревизията е подходящо навременна- в събота узрявам /надявам се и психически/ и ставам на 27…Няколко екскурзии, риболовни палатки с двучасова градушка, парти с подобрен рекорд и изпити 11 кафета за един ден, свинска вратна пържола/и, пробит пъп, 6-7 кила и един зъб в минус, 4 литра Coccolino, червени трекинг обувки и цялата- неподправена, „напоследък“ доста силна и достатъчна любов.

Радвам се, че посещенията не са секнали и ще гледам да понаписвам редовно и пак. За сега кратичко, но черпя два уникални танца. За първия трябва да почакате поне до 1:20. Не че вторият не започва чак на 0:13 де…

Лека нощ и сладки сънища!

Като гледам от кога е последната ми публикация и се питам къде по дяволите ми отиде вдъхновението. Да си призная  зимата,  която не спира да се развива навън направо ми лази по цялата нервна система. 

Ъпдейтът няма да е много смислен и съдържателен. Накратко:

• Занимавах се с един пъзел от 1000 парчета, който ми отне общо около 12 часа. Развих ебаси тактиката и стратегията и сега се целя в този по-долу. Всичките ми колежки на работа охкат и ахкат по „Целувката“, а аз го смятам за сериозно пъзел-предизвикателство.

• Със Сашето капарирахме малко пътуване до Истанбул след месец. Аз лично смятам да си купя дънки от Капалъ чарши и да преям няколко пъти с локум, баклава и дондурма. Не съм много сигурна какво е последното всъщност, обаче ми звучи разстройствено.
• Че избраха киборг за Мис България май всички го знаете, да не задълбавам.
• Имам нов герой. Не бях се отдавала на телевизионен мъж от около две години след един 36часов маратон с „Доктор Хаус“. Сега съм на вълна Bear Grylls и като латерна повтарям „ебаси човека!“. По-скоро заради постиженията му при изключена камера, отколкото заради тв сериите. 

• Гледам Гомбето нещо ме ласкае. „Велика“ и „просперираща“ ОК, ама млада- дължа ти една баклава, нема как. Само не разбирам защо ни е изтипосал само трима- да сме само ние „антирекламистите“ пак ОК, обаче ако е селективно- евала за избора! 

Понеже народа се утрепа да търси мнения за Nokia 5800 и да попада на фукните ми от миналия пост (които са почти толкова некадърни, колкото мнението на Гомбето за изложбата на Пикасо),социално отговорно реших да понапиша oще нещо след 1 месец ползване.

Нямам никакви забележки по отношение на външния вид и интерфейса. Съвсем на десктопа 5800 позволява да сложите 4 контакта, с които говорите най-често, за да ги избирате по-лесно, да пишете съобщения или да видите цялата история с въпросните само с едно натискане. Това значително улеснява ровенето по записи повиквания или указател. За първи път ми се случва да имам телефон с W-LAN и разбира се съм много радостна от факта. За съжаление, не мога да сравнявам с други ОС, приложения или работата като цяло, но мога да кажа, че е спасяващо важен, когато се намирате в село от 5 къщи с група скиори, а вие самите не можете да карате дори колело.

Снимките по долу са правени със Sony Еricsson, а мен хич ме няма като фотограф.

5800 се заключва и отключва с общ и много странно разположен бутон-пружина, намиращ се отстрани на апарата. За съжаление (като други смартфони) телефонът не възпроизвежда смайлита. Т.е. ако ви напишат : ) вие изобщо не четете  .

Тези снимки са правени с Nokia 5800- без особени усилия и настройки за лендскейп и пр.

А така работи макрото (да…, и аз съм от онези кифли, които пекат моделин…)

За сега едно от малкото кофти неще е, че в O-connect цената вече е паднала до 590 лв. Така че- действайте; просто пийте по-малко, за да не падате върху него!

По философски се убедих, че човек е винаги сам – така се ражда, най-вероятно и така умира. И трябва да може да си е самодостатъчен. Последното никога не научих.

Тези дни ме е налегнала най-тъжната тъга и често нагласям last.fm да пуска песнички с етикети SAD. До преди пет минути нямах представа коя е Кейт Наш и май нямам намерение да й ставам фен. Тая бозица обаче ме накара да се заслушам. И ми се прииска, също толкова философски, хич да не съм права.